Аз съм майка и имам нужда от осми март

Не ми отнемайте празника. Да, може би, по-правилно е 8-ми март да бъде денят на жените и техните официално признати права. Но като майка аз имам нужда от този ден. Не за да получа подарък или за да бъда отрупана с цветя. Не за да изисквам внимание и като Пепеляшка да го изгубя, когато удари полунощ. И дори не за да имам повод да изглеждам по-красива в този ден. Аз имам нужда от осми март, за да си спомня каква майка искам да бъда. 

Искам да бъда майката, която може да изслуша детето си. Майка, която е готова да чуе всичко. Искам и да съм майка, която ще чуят. Думите ми може невинаги да са ласкави и приятни, но искам винаги да са честни и справедливи. Думи, които няма да поучават, а ще мотивират децата ми да научават нещо ново. Искам да знам, че някъде там напред във времето, едно пораснало дете ще затвори очи и ще се сети за съвет, който аз съм дала и който ще му помогне.

Искам да бъда майката, която познава детето  си. Не искам да го създавам, а да гледам как расте пред мен, без да подрязвам крилата на идентичността му, която да се разтваря като розова пъпка в късна пролет. Искам да съм приятел, който ще върви до детето си, а не стожер, който ще застане пред него, за да го предпазва, а всъщност да пречи. Не искам да изисквам, а напротив, да насърчавам детето ми само да намери за какво да мечтае.

Искам да бъда майката, възпитала мъж, който ще уважава жените

Един ден синът ми може и да дойде с голям букет цветя пред входната врата и да ме изведе на разходка по случай празника. Надявам се този пораснал мъж да е оставил цветя и до леглото на своята жена. Надявам се, този мъж да знае какво е достойнство и честна дума, да може да обича с обичта, с която аз винаги ще го обичам. Надявам се, синът ми да пази спомените за щурите ни игри, с усмивка да се сети как чели сме приказки в безсънните нощи, докато е бил болен, как заедно оставяхме следи по пясъка на плажа, как търсили сме упорито град с буквата Ю и как сме смеели така със и без повод. Когато малкото ми момченце е вече голям мъж, имам нужда от осми март, да се върна назад, за да си спомня за всичко това и да си кажа: Да, аз успях, възпитах достоен мъж и той е тук, за да ме заведе на разходка по същия онзи пясъчен плаж, а може и вече да знае няколко града с буквата Ю…

Искам да бъда майката, подготвила жена за големия свят

Един ден тя ще дойде по-красива от мен на сватбения ми ден и ще носи сладки по рецепта, която сами си измислихме в дъждовен ден, когато си останахме у дома, вместо да играем на двора. Надявам се тази пораснала малка дама да бъде обичана и обичаща. Надявам се, тази жена да бъде уважавана от мъжете – не само на осми март – а когато покаже силата, уменията си, своето очарование, с което няма да злоупотребява, а само ще вдъхновява и зарежда околните. Надявам се, дъщеря ми да ми припомни как плакахме за първата й любов и как вече осъзнава, че наистина времето лекува, а обичта се заслужава, как търсихме смисъл в прочетените книги, които заедно избирахме, как обожавахме различни неща и често спорехме за това, как тичахме срещу вятъра и как гонихме пеперудите сякаш с тях можехме да полетим и да останем вечно хванати за ръце, като вечни приятелки. И един ден, тя, дъщеря ми, ще бъде майка и надявам се и тогава, ще търси да хване отново моята ръка. Не за да летим. А за да празнуваме като приятелки. И тогава ще разбера, че съм успяла. Пред мен ще стои една прекрасна майка. Прекрасна жена. Не й отнемайте празника. И тя ще има нужда от него.

Защото животът е полет. А малките радости и малките празници са пеперудите, които имаме нужда да гоним. Особено ние, майките, вечно гонещите щастието на децата си.