Ден на народните будители: какво отбелязваме?

В първия ноемврийски есенен ден, по традиция, отбелязваме Денят на народните будители. Ден, в който почитаме светли личности от нашето минало, заслужаващи дълбоко уважение с делата си на просвещение по време на османското владение на България. В тази епоха, те самоотвержено са се борили за образоване на българите в тяхната славна история, вдъхвайки им кураж, храброст и вяра. Тяхното завещание към нас са ценности, като честност, жажда за знания и смелост.

В България, за официален празник Денят на народните будители започва да се отбелязва след края на Първата световна война. Във време на следвоенен упадък, възвръщането на спомена, за хората, посветили живота си на просвета и култура, са били мотивиращ фактор за обезверените и отчаяни хора, загубили и малкото, което имат. През 1945 г. празнуването му се преустановява, като през 1992 г., традицията за неговото празнично отбелязване се възстановява.

Кои са българските будители?

Говорейки за този ден и будителите, свързани с него, няма как да не си зададем въпроса кои са те и с какво са оставили ярка следа в нашата история. Техният общ брой е съставен от 71 бележити българи, като днес ще ви разкажем накратко за едни от най-известните от тях.

Едно от най-значимите имена е това на Паисий Хилендарски. Личност, посветила живота си на създаването и разпространението на История Славянобългарска. Счита се, че това е първото възрожденско произведение, съдържащо българската история, не толкова фактологично, колкото под формата на емоционален разказ за славните царе, които сме имали и героичното минало на страната ни.

Софроний Врачански е следващата възрожденска фигура, последовател на Паисий, който преписва История Славянобългарска, за да може тя да достигне до още повече хора. Бележита обществена фигура, неговите дела се приемат за основополагащи за формирането на съвременния книжовен език.

Васил Априлов е габровец, който с инвестирането на лични средства подпомага построяването на  първото в страната ни училище в родния си град, с което се превръща в основоположник на светското образование в България.

Петър Берон е друга светла личност, която почитаме на празника на народните будители. Автор е на „Рибен буквар” – първият учебник, дал тласък за формирането на европейски облик на родното образование.

Христо Ботев е емблематичен образ от периода на Освобождението на България. Поет и национален герой, краткият му живот е белязан от най-родолюбните освободителни дела, а творбите му се изучават и до днес

Братя Миладинови са обичани учители, посветили дните си не само на обучението на хиляди деца, но са били и автори на сборници, в които са събрани редица български народни песни и обичаи, пословици и гатанки.

Добри Чинтулов е също важна историческа фигура, създала песни, които са близки на мнозина от нас и до днес. „Стани, стани, юнак балкански”, „Къде си, вярна ти, любов народна” „Вятър ечи, Балкан стене”, са химни на Освобождението на България, част от образователната ни система и сега.

Васил Левски е онзи незаменим образ на Освобождението, който почитаме и в днешни дни. Фигурата на този национален герой е пример за смелост, справедливост, самоотверженост и сила на духа, които черти трябва да са част от характера на всеки българин, независимо къде е избрал да живее.

Любен Каравелов е ярка личност, чийто дела, освен просветни, са били и стълб на множество  революционни дейности, довели до Освобождението на страната ни от османско присъствие.

Добри Войников е човека, положил основите на театралното изкуство в България. Автор на „Криворазбраната цивилизация”, той насочва погледа към проблема с чуждопоклонничеството и колко е важно да се почита и тачи родното.

Неофит Рилски е фигурата, пък, която е посветила живота и делата си на развитието на българското образование, поставяйки си за цел, то да да придобие по-светски и европейски облик.

Сред народните будители фигурират и бележити жени, като Райна Княгиня, Анастасия Димитрова и Баба Тонка Обретенова.

Баба Тонка Обретенова има сериозна роля в организацията на революционните комитети, помагайки с пренос на важни документи между България и Румъния и укриването на бунтовници, а през 1864 г. застава начело на възникналия срещу гръцки владика бунт.

Райна Княгиня е забележителна жена, основателка на женско дружество по време на Априлското въстание. С неговото избухване, редом до Георги Бенковски, тя развява ушитото от нея знаме, емблематично и до днес, гласящо: „Свобода или смърт” с извезания лъвски символ на Освобождението.

Анастасия Димитрова е жената, основала първото българско девическо училище през 1840 г., посвещавайки почти целия си живот на учителска и просветна дейност.

Отбелязване на Деня на народните будители – в миналото и днес

В годините след Първата световна война, българите са имали нужда от вяра и идеали, към които да се устремят, за да възстановят своите самосъзнание и увереност, движейки държавата ни към възход. Денят е бил повод за редица празненства, преиздаване на възрожденски заглавия, откриването на алеи на възрожденци, оставили следа в историята, музеи и паметници.

В днешни дни, денят освен неучебен е и повод да обърнем поглед назад към своето минало, да се вдъхновим и просветлим, за да научим и предадем на децата си, колко е важно да вярваш в родината и героичните си исторически корени.