Познато ли ви е убеждението, че никога и в никакъв случай няма да допуснете детето ви да спи в родителското легло? И въпреки това всяка вечер заспивате, прегръщайки ангелчето до вас и си обещавате, че това е за последно и от утре поставяте край? Ако се разпознавате в написаното, следващите редове са точно за вас!
Ако трябва да бъдем напълно откровени – няма конкретна възраст, защото всяко дете и неговото семейство имат своите разбирания, навици и предпочитания. Дебелите, мъдри книги и учебници твърдят, че това трябва да е от момента на раждане на мъничето. В реалния живот, обаче, нещата стоят малко по-различно.
В първите месеци след своето раждане, мъниците са изключително зависими от грижата към тях – колики, хранене, преобличане, почасовата смяна на памперси и накъсан сън понякога могат да бъдат изтощаващи за всеки възрастен. Вариантите са детето да спи в общото родителско легло или в кошара, която е разположена в близост до родителя, който най-често става през нощта.
Между своята първа половин година и навършването на 2-годишна възраст, нощният сън при децата се удължава, става по-дълбок и качествен. Ако бебето спи при вас, можете да започнете да го подготвяте за отделяне в момента, в който усетите, че при разговор то напълно ви разбира. Ако спите в едно помещение, но в различни легла, то напускайте стаята непосредствено след неговото приспиване.
След навършването на 2 години, детето става все по-осъзнато, но желанието му да усеща родителската близост при заспиване, да му се четат приказки или пеят песнички, правят преместването му малко по-трудно.
Не се разколебавайте, ако решите да приучите детето си да спи само. Задайте си срок, в който да пристъпите към действие. Винаги ще има фактори, които могат да ви повлияят и разколебаят. Затова бъдете честни пред себе си, преценете ситуацията и действайте спрямо нея.
Споделяме ви няколко практични и проверени съвета, които вярваме, че ще ви бъдат в помощ.
Създайте рутина, която ще се харесва и търси от мъничето
Децата обичат рутината и да знаят какво ги очаква във всеки момент от деня. Това се отнася и за вечерните ритуали. Те могат да включват къпане, разказване на интересни приказки или пеене на любими песни. Помислете какво обича детето ви и го превърнете във ваши общи специални моменти преди заспиване.
Осигурете комфортна среда
Дали ще бъде с любима завивка, играчка или по-приглушена светлина, целта е да превърнете детското кътче в любим пристан в края на деня. Отпускащата среда за детето е от първостепенно значение, защото тя ще му осигури сигурност и комфорт да заспи спокойно.
Постепенно отделяне
Ако вашето хлапе е изключително привързано към вас, подходете към ситуацията внимателно, с разбиране и с много обяснения. В началото можете да преместите детето в легло, което е близо до вашето, а впоследствие в съседна стая, чиято врата остава отворена в първите дни. Друг подходящ подход е да си уговорите срокове или дни, в които ще се радвате на взаимна компания, заспивайки заедно. Например, разберете се през седмицата детето да спи самичко, а през уикендите – с вас.
Поощрявайте всеки напредък в мисията
Децата обичат да чуват похвали и признания за успехите, които постигат. Можете да изговорите стимули, с които ще наградите детските усилия за самостоятелно спане. Те могат да са стикери или малки подаръчета, които със сигурност ще зарадват мъничето.
Говорете и обяснявайте
И най-малките дечица разбират какво им се говори. С много обяснения, онагледяване с примери от близкото ви обкръжение или подходящи книжки, детенцето ще разбере, че пораства и трябва да спи в своето собствено легло. Не се отказвайте. Ако детето е по-голямо – разпитайте го за неговото нежелание да спи само и дали има страхове. Това е стратегия, която може да не сработи веднага, но в дългосрочен план е доста успешна.
Тук също няма еднозначен отговор. Но най-честите причини са свързани с евентуални поведенчески проблеми в израстването на детето, като способността му за справяне с различни страхове, например. Проблем би било и изграждането на самостоятелност и увереност.
Не по-маловажни са и родителските взаимоотношения, както и личната неприкосновеност. Детето трябва да е наясно със своето място в семейството и взаимоотношенията между различните участници в него.
Качеството на съня също е от значение. То може да бъде нарушено от чести пробуждания и присъствието на по-активно дете, което насън преживява емоциите от деня. Това в краткосрочен план не би било проблем, но във времето напред е възможно да доведе до натрупване на умора.
И все пак, за нас е важно отново да отбележим, че хармонията в едно семейство не може да се подчини на категорично разписани правила. Най-важното е, зад вратата на уютния си дом, да чувствате щастие и удовлетворение от времето, което изкарвате всички заедно.