Легенда за мартеницата – традиции и обичаи

Пролетта е близо, а нейно символично начало поставяме в първия ден на март, когато отбелязваме Баба Марта. Размяната на мартеници, символ на новото начало и живота, е многовековна традиция в България. Много са историите за корените на този празник. Ние ще ви разкажем най-интересните от тях.

Най-разпространеното предание твърди, че в далечното минало българският владетел Хан Кубрат събрал петте си сина със завет да не се делят и да са винаги заедно. Защото само, когато са единни, враговете им няма да могат да ги поробят. Починал старият владетел, а след време хазарите нападнали прабългарите и пленили Хуба – дъщерята на Кубрат. Ашина, хан на племето хазари, предложил на братята ѝ да го признаят за техен владетел. Така в замяна ще им даде свободата на Хуба. Баян, най-големият брат се съгласил, защото така щял да остане със сестра си. Останалите четирима, изправени пред голямо предизвикателство, поели на път, по който искали да стигнат до нови земи, които да обявят за свои. След време при Хуба долетяла птица. Тя била с вързана златна нишка – вест, че е настъпил момент за бягство, защото братята са изпълнили своята мисия. Бродили братът и сестрата дни наред, водени от птицата,  стигайки чак до бреговете на Дунав. Баян и Хуба дълго мислили, но не знаели как могат да стигнат до отсрещната страна на реката. Тогава братът взел снежнобял конец, а Хуба го завързала за крачето на птицата. Минута преди да я пуснат да отлети, Баян бил ранен от догонилите ги хазари, а началото на конеца, който още държал, почервенял от кръвта му. Ненадейно на другия бряг се появил Аспарух с войската си, а нападателите избягали. Аспарух помогнал на своите любими хора да преминат реката. Обагрената в алена кръв нишка взел от ръцете на Баян и завързал двата ѝ края. На всеки от войниците си дал по малка частица от свещения конец. След този ритуал той признал пред всички грешката, че не са послушали бащината заръка и това ги е направило слаби и уязвими. Нарекъл червено-белият конец во веки да бъде преплетен, защото това ще бъде вечен символ за българите. Легендата разказва, че това се е случило на 1-ви март и оттогава до ден днешен се спазва традицията, която е наречена да носи здраве и късмет.

Част от преданията, разказващи за произхода на празника са свързани и с познатите на всички Пижо и Пенда. Според някои, те са символ на обезсмъртени момък и девойка, умни, скромни и красиви, чиято любов е символ на вярата щастието. Други истории разказват, че са били брат и сестра, а зла магьосница ги е превърнала в пресукани червено-бели нишки, закачени на цъфнало вишнево дърво.

Съществува и притча, че Баба Марта била разлютена от красива невеста, която излязла със стадото си във високи планини, подлъгана от хубавото време. Младата жена не вярвала, че старицата може да се разсърди и да изпрати лошо време. Но засегната, Баба Марта се ядосала. Искала и тя да покаже, че като братята си Голям и Малък Сечко (януари и февруари) може да праща ветрове и студове. Мигом пуснала зимата и вкаменила девойката. Оттогава се смята, че размяната на мартенички е ритуал, с който Баба Марта ще е винаги радостна и ще праща само добрини.

Баба Марта е символ на месец март, който празнуваме в първия ден от месеца. И както споменахме, тя се слави с лют характер, който лесно може да бъде разсърден. За това на 1-ви март се извършват редица обреди, с които се вярва, че ще бъде омилостивена. Един от тях е слагането на мартеница. Прието е, символичният жест да се извършва към членовете на семейството от най-старата жена в дома. В някои части на страната мартеницата се прави само от бели и червени конци, в други – вплитат и синя нишка или пък се влагат множество цветове, освен основните два. Различни са и празничните обреди в регионите на България. На места се спазва обичаят на 1-ви март да излизат само млади моми, за да зарадват и разсмеят Баба Марта, която много се ядосва щом види възрастна жена. В други области – връзват мартенички за здраве и берекет на всички домашни животни, както и на билките, събрани на Еньовден. Има и традиции, според които се пали голям огън, който да изгони злите сили, а жаравата му се прескача от малките деца, за да са здрави  и засмени.

Обичаите в отделните краища на страната определят и различния ритуал по сваляне на мартеницата. В някои региони те се носят до 21 март, когато официално настъпва пролетта, а в други ги закачат на плодно дръвче щом цъфне, за да е богата годината. Разпространено е и вярването, че можеш да свалиш червено-белите нишки щом видиш щъркел, а някъде, според местни ритуали, мартеничката се хвърля в река, за да се случват всички добри начинания  по вода.

Много са обичаите, много са и интересните факти. Ние ще ви разкажем само за някои от тях.

 Независимо от традициите, които сте избрали, мартеницата си остава символ на вярата и е искрено пожелание за здраве и щастие. Подарете най-красивите на своите близки на сърцето хора и се радвайте на идващите пролетни празници.