Вашата количка е празна !
Вашата количка е празна !
Образование по метода Монтесори (философия и обучение)
12.10.2020
Детското образование по метода на Монтесори набира все по-сериозна популярност по целия свят. Макар у нас за него да се заговори от много скоро, истината е, че този комплекс от педагогически принципи е познат от няколко века. Въпреки че методите на Монтесори датират от близо един век, те продължават да се възприемат като реформаторски. И до днешен те се определят като революционни, а много модерни детски заведения по цял свят тепърва започват да се преориентират към техните основни похвати и посока на действие. Човекът, който стои зад тези методи, се казва Мария Монтесори. Нейната човешка история, богатият й опит с децата и социално пренебрегваните, всеотдайността към науката и желанието й да приложи на практика усвоеното в най-положителна и полезна за обществото степен, са достойни за уважение.
Кратка история на Мария Монтесори
Мария Монтесори е родена през 1870 година в италианския град Анкона. Заможното семейство, в което се ражда момичето, едновременно й отваря много врати за изява, но ѝ създава и редица проблеми, свързани с остарелите вярвания на тогавашното „висше общество“, където ролята на жената е сведена до минимум. Мария получава добро образование, но в типичната за онова време угнетена среда. Учителите преподават в мръсни и тъмни стаи, процесът е скучен (за съжаление, силно напомнящ и на съвременните педагогически методи у нас). Въпреки това младата Монтесори постига завидни резултати и винаги е първа по успех в класа, което дава повод на нейната майка да я стимулира и мотивира да се бори за бъдещето си и да не се превръща в послушна съпруга, каквато е ролята на всяка жена тогава. Бащата обаче е по-консервативен и до последно се противи на желанието на Мария да учи висше образование.
Все пак, младата Монтесори го постига. Тя става една от малкото жени, влизащи в университет по онова време, а малко по-късно дори заслужено получава титлата „първият дипломиран лекар в Италия“ (между другото и една от първите в Европа). Първата си работа младата жена получава в лудница, където отново проявява сериозен интерес към най-малките пациенти. Мария започва да прави всичко възможно да създаде среда, в която да изостри критичното, креативното и аналитичното мислене у детето. Заедно със своя колега, Джузепе Монтезано, те подобряват условията за децата в лудницата, започват да ги обучават, а някои от тях дори се явяват на държавни изпити и получават по-високи оценки от връстниците си без психически отклонения или умствено изоставане. Но по същото време в живота на Мария се случва и друго. Тайно с колегата си Джузепе те са любовници, но не искат да се обвързват, защото по онова време на омъжената жена не е било позволено да работи. Желанието й да служи на обществото надделява дори след като забременява. Мария Монтесори изоставя детето си и с този тежък избор започва и съдбоносната мисия в живота й – да създаде Къща за децата, в която да се проповядва един нов вид грижа и педагогика за най-малките. Мария Монтесори и синът й се виждат от време на време, но тя така и не признава връзката им пред него.
Как възниква философията и метода Монтесори?
Интересно е, че още с постъпването в университета Мария Монтесори за първи път се сблъсква с призванието си – да се посвети на децата и да промени образователната система и изобщо подхода към обучението на най-малките. Докато ходи с ескорт на лекции (защото тогава да влиза жена в академичните среди било приравнено с извратеност), преминавайки през беден квартал, Мария вижда дрипаво малко момче в окаяно състояние, което насред мръсотията играе с червено листче хартия, погълнато изцяло от уникално яркия цвят. Именно тогава на младата Монтесори за първи път й прави впечатление, че с правилния стимул дори в една покъртителна среда и в ужасни условия детската психика и мозък имат възможността да се развият, а уменията да се подобрят. По-късно идеята за средата като роля в детското развитие става една от водещите в теориите на Монтесори. След постигане на високите успехи на децата с умствени увреждания по време на годишните държавни изпити, Монтесори си задава въпроса: „След като децата с намалени интелектуални способности могат да постигат подобни резултати, защо децата с всички нормални заложби и идеална среда за образование се провалят?“. Ключът, определено, е в подхода към децата, в това как ще стимулираш детския мозък сам да опознае света и да бъде обучен да се учи. Но това е само есенцията от принципите на Мария Монтесори. Те намират особено ярко изражение в насоките, които италианската феминистка дава за възпитанието на децата от най-ранна възраст.
Етапи при детското развитие според метода Монтесори
След като скъсва всякакви отношения с бащата на детето си, Мария Монтесори се впуска в проекта на своя живот – един проект, който променя не само пътя на италианската лекарка, но може би на образованието на децата ни и до ден днешен (или поне на някои). Мария Монтесори създава Къщата на децата. Това е социален проект, за чийто успех тя не може да гарантира, но пък си поставя задачата да подхожда индивидуално към всяко едно от 50-те деца от бедни семейства на по-малка възраст от училищната. Персоналното отношение към детето и воденето по неговите нужди и умения в образованието, както и самостоятелността на детето в процеса му по усвояване на нови знания, се превръщат в последствие в ключови Монтесори постулати. Интересно е, че именно това Мария Монтесори осъзнава - образованието не е задача на учителя, а естествен процес, заложен у всяко човешко същество и че знанията не се придобиват чрез слушане на определени думи, а чрез поставянето на детето в различна среда и най-вече чрез взаимодействието й с тази нова среда. Нещо повече – Мария Монтесори осъзнава, че щом децата от социалния проект, в който участват, са по-малки от тези в училище, но с правилните подходи могат да бъдат образовани в една или друга сфера, то тогава възпитанието трябва да започне от максимално ранна възраст. Така лекарката създава и теорията си за етапите в детското развитие, които етапи изискват различен подход от учителите, педагозите и възпитателите, но винаги в духа на моделиране на поведението чрез награди и наказания:
• от 0 до 3 години, когато се развива детската душевност. Това развитие не може да бъде повлияно от възрастните, но може да бъде стимулирано с внимание и събуждане на любопитството.
• от 3 до 6 години, когато душевността на детето вече изцяло се развива под влиянието на душевността на заобикалящите го, тоест най-вече на родителите.
• от 6 до 12 години, когато растежът не включва психологически промени в детското развитие
• от 12 до 18 години, когато промените се случват по механизма на промените от първия най-ранен етап.
Най-популярните книги на Мария Монтесори
Всички теории, полезни практики, принципи и изобщо философията за възпитание и образование по метода на Мария Монтесори, за огромно щастие, можем да научим и усвоим и до днешен. Благодарение на своето завещание – книгите си – италианската лекарка дава възможност на редица педагози да използват реформаторските й идеи за по-качествено и интуитивно детско образование. Най-популярната книга на Мария Монтесори си остава и до днешен Методика на ранното развитие на Мария Монтесори. Принципите в нея успешно се прилагат в модерните ясли и детски градини. Монтесори оставя след себе си и редица други трудове, но те винаги са посветени на децата и развитието им: Тайната на детството, Какво трябва да знаете за детето си, Попиващият ум, Да откриеш детето, Детето в семейството и много други.
Как се прилага методът Монтесори в съвременните училища?
В своята пълнота методът на Мария Монтесори няма как да бъде приложен в съвременните училища. Философията на Монтесори обаче може успешно да бъде внедрена както в детските заведения за най-малките (и днес имаме много примери за такива), така и в съвременните училища. Основната цел на подобен тип образование е детето само да се научи да усвоява учебния материал. За да бъде постигнат този резултат, на ученика му се дава много повече свобода – например, да се разхожда из класната стая, да не бъде задължен да следва определена хронология в усвояването на материала. Типично за Монтесори училищата е, че в един клас попадат деца на различна възраст, което пък развива социалните им умения, а освен това и поставя поредния акцент за ученето по пример от другите, както и за философията да се помага на по-малките и слабите. Стимулирането към саморазвитието се постига с приветлива учебна среда, в която има изобилие от цветове, форми и разнообразни пособия, за да може всяко дете да намери „нещото за себе си и според собствените си разбирания“.
Предимствата на образованието по метода Монтесори
Според някои скептично настроени критици към метода и философията на Монтесори, образователни похвати, създадени за деца със специални нужди, не трябва да се прилагат в среда на напълно развити деца с нормални умствени възможности. Тази теория обаче отдавна бе съборена, защото наличните по цял свят училища, организирани по методологията за детското развитие на Монтесори, показват превъзходни и завидни резултати. Сред предимствата на тези училища трябва да посочим:
- Детето развива желание за самостоятелна подготовка и образование.
- Детето се води от собствените си инстинкти в обучението.
- Детето не просто се образова, но и се превръща в личност.
- Детето развива невероятна способност за концентрация.
- Детето винаги става готово за действие, защото е засилено любопитството му.
- Детето учи със собствено темпо, защото не се гонят стандартизирани норми и модели.
- Най-важното е, че на детето му е забавно, защото през повечето време знанията се предават под формата на игра!
Основни принципи за възпитание по метода Монтесори
Животът и делото на Мария Монтесори са впечатляващи. Най-впечатляващото нещо е, че тази жена ни оставя фундаментално наследство – един наръчник, писан наистина отдавна, но приложим и днес за толкова по-различните от тогавашните деца. За финал бихме искали да ви запознаем с няколко принципа, които са ключови и фундаментални за Мария Монтесори и които най-ярко показват нейната всеотдайност към децата, за които работи до края на живота си:
- Попиващият ум. Според този принцип родителите имат най-силна роля в изграждането на характера и навиците на децата си на възраст от 3 до 6 години. Това е периодът, в който детето е най-податливо.
- Средата е ключът към успеха. За доброто образование, детето има нужда най-вече от спокойна среда, която обаче да е организирана с елементи, стимулиращи любопитството и самоинициативата за познание.
- Концентрацията е най-важният фактор за здравословното емоционално, умствено и психическо развитие на детето по време на образованието му.
- Състезателният принцип няма положителна роля в образованието. Според Монтесори метода на награда и наказание трябва да е прилаган строго индивидуално за всяко дете. Конкуренцията между децата в училище може само да притъпи персоналните им положителни качества и да потисне усещането им за добро и състрадателност.
- Детето трябва да е по-рядко критикувано и по-често поощрявано. Критиката води до постоянно чувство на вина, а похвалите – до самоуважение, а от тук и до уважение към околните.
- Доверието между дете и възрастен се гради в играта, в забавленията заедно. Менторският тон може само да ви отдалечи един от друг. Съветите ви няма да бъдат взети на сериозно, защото ще звучат като заповеди.
Детето е самостоятелна личност. То има нужда от свое време, свои мисли, свой подход в изследването на света наоколо точно толкова силно, колкото и вие се нуждаете от тях.
Пазарувай топ детски премиум марки
