Една от най-важните мисии в човешкия живот, е да станем родители. Именно така се преживява родителството от хората – като призвание, а не просто като естествения ход на човечеството. Да бъдеш майка или баща, е по-трудно от това да усвоиш професия. Винаги се ръководиш от идеята, в края на краищата да имаш едно щастливо дете, и все пак се случва да грешиш. Въпреки, че няма рецепта или формула как да бъдеш перфектен, психолозите дават някои насоки за избягване на грешки във възпитанието.
Грижата е първа нужда. Всеки от нас се ражда абсолютно безпомощен и има нужда някой да задоволи базовите му потребности. Кои са те? Просто е – храна и топлина. Майката е средство за задоволяване на глада, като тук имаме предвид кърменето. Много млади жени се противопоставят на кърменето, поради опасения, че това ще повреди естетиката във външния им вид. Именно по тази причина отказват да кърмят. Най-новите изследвания в областта на психологията, сочат, че процесът на хранене на малкото, е продължаване на естествената връзка майка-дете, която е прекъсната по време на раждането (с отрязването на пъпната връв). Ето защо, кърмейки, бебетата усещат първоначалната сигурност и безопасност, която са имали в утробата, това ги прави здрави и спокойни.
Топлината е основен източник, набавян също от родителите. Ще се върнем на темата за „пребиваването” в утробата. Представете си едно тъмно, удобно и много топло място и изведнъж се появявате на бял свят - студено е, шумно е и сте сами. Това е причината, поради която трябва да снемем този първоначален стрес от плещите на малките ни. Специалисти съветват пеленачетата да бъдат прегръщани колкото е възможно по-често. Като най-добрият вариант е да заложим на естествената телесна топлина – с по-малко дрехи. Това носи неповторим уют и блаженство и за двете страни.
Казват, че човешкото его се претопява, когато личността стане родител. Сякаш нещо от теб излиза извън тялото ти и често те кара да нарушаваш принципите, които си проповядвал, да разклатиш устоите, на които си стоял, в името на това детето ти да е добре. Невинаги е така обаче. Понякога майката или бащата, в силното си желание да надделеят с явното си надмощие над малкото, го потискат и фрустрират и тези усещания остават с него до края на живота му.
Кога се случва това? По време на първата криза в живота на човек – 3-тата година. Някои специалисти го наричат бебешки пубертет или времето на „искам аз”. В детето настъпва осъзнаване, че е отделен човек от своята майка (допреди това то се отъждествява с нея) и започва да тества границите си. Нормален период, с който родителят трябва спокойно, с обич, но и нежна категоричност, да премине със своето малко продължение. Давайте на децата си свобода на избор, за да се чувстват важни личности, каквито искаме те самите да се усещат в бъдеще. Ако малчуганът се тръшка, защото иска да излезе по тениска през зимата, не му разрешавайте да извърши това безумие. Вместо това извадете два пуловера и му кажете то да избере с кой да бъде. Тогава хем детето ще е облечено (което е вашата цел), хем то ще е взело своя избор и ще се е почувствало значимо (каквато е неговата цел).
Може да ви звучи странно, но уменията да се показваме пред другите, да проявяваме талантите си и да искаме да се харесаме, се усвояват в детството. И тук не става дума за онзи момент, в който родителите карат детето да излезе пред гостите и да каже стихотворение. Дори напротив, това е изкуствено създадена ситуация, която то самото в повечето случаи не желае, срамува се и се чувства неудобно.
Става въпрос за неговия подтик да се покаже, който понякога може да не е дотам социално приемлив. Всички сме забелязали как малките обичат да се цапат – с кал, домашни продукти като брашно например, да се мокрят с вода и т.н. Донякъде това стимулира развитието на сетивата им, заради усещанията и предизвиква удоволствие. Точно в този момент, се появява някой родител, който крещи детето да спре и му предава индиректно урок, че да се наслаждаваш не е правилно и че изявата му е неуместна.
Правилната реакция е тази, която е придружена с усмивка. Оставете малките да се забавляват, все пак след това могат да се изкъпят, изперат дрешките, да се преоблекат и никой няма да пострада. Това е начинът, по който то намира да изрази креативността си и очаква светът да я оцени. Ако вие се усмихнете и кажете, че е забавно това, което прави, поощрите го, то вие сте започнали да възпитавате здрава личност. Занапред тя няма да се страхува да рискува, да говори пред хора, да прочете разказите, които пише, да рисува картини, да се развива в актьорското майсторство и факторът хора/публика, няма да я притеснява.
Редица автори и учени твърдят, че истинската мъдрост се крие в децата. Тя е чиста, непринудена и блика от сърцата им. За разлика от тях, ние мислим през призмата на предразсъдъците си, границите си и страховете си, което нерядко прави заключенията ни грешни и в противовес с логиката на живота.
Въпреки, че смятате себе си за по-умни, с по-богат житейски опит и по-разсъдливи, не забравяйте да питате децата си за тяхното мнение. Понякога те ще ви заведат до „точния изход” от ситуацията, а урокът, който ще им предадете – че мнението им е ценно, има значение и са умни – е безценен. По този начин се изгражда и връзката на доверие в семейството. То се превръща в притегателна сила за всички членове, които не се страхуват/срамуват да споделят какво ги притеснява или тормози във всеки един момент. Така ще спечелите детето си на своя страна и с това ще го предпазите от риска да поеме по лош път в бъдеще, ще му дадете едно силно рамо, на което да се обляга.
Въпреки, че има много съвети, дадени от специалисти, как да се отгледа щастливо дете, е добре да знаете, че такава рецепта в чист вариант не съществува. Съставките не могат да се премерят, а гозбата се прави по лични усещания.