Сурва, сурва, година! Обичаи, символика и как да си направите сурвачка

С наближаването на новата година идва време и за един от най-обичаните от малчуганите празници, а именно Сурва. Наричан още Василица или Сурока, този български обичай се отбелязва на 1 януари и това съвсем не е случайно. Какво се крие като значение зад тази дата, как отбелязваме Сурва и как да украсите красивите сурвачки с децата – прочетете и ще се изненадате колко много символика събира в себе си този любим на малки и големи празник! 

Сурва, сурва, година! 

Сурва, сурва, година! 
Весела, плодна година!
Голям клас на нива,
червени ябълки в градина,
жълт мамул на леса,
едър грозд на лоза,
пълни кошери със мед,
малки пиленца навред!
Живо, здраво догодина,
догодина, до амина!

Едва ли има човек, който да не е чувал това пожелание за здраве и берекет. Наричането отразява и дълбоката връзка на българите с природата. С тези думи децата благославят по-възрастните от тях, като ги потупват по гърбовете с магическото дърво за празника сурва – сурвачката. С ударите символично се предават жизнените сили на дървото на хората. Според българите то е най-здравото и жилаво дърво след чемшира, което го прави най-подходящо като символ за дълголетие. 

Легенда за сурвачката, обичаи и символика

Знаете ли, че зад образа на сурвачката се крие символът на Световното дърво? Неговата корона отразява небесния свят, стволът – земния, а корените – подземния. Не е случаен и изборът от какво дърво се прави сурвачката. Дряновото дърво цъфти първо през годината и символизира здравето, плодородието, щастието, дълголетието и новото начало. Това е свързано и с датата на празника – 1 януари. Според поверието на този ден Бог слиза на земята и предава своята благодат на хората и животните, а „инструментът“, с който това се осъществява, е именно сурвакницата. 

Интересен факт е, че дрянът присъства и в други български обичаи – на трапезата за Бъдни вечер се поставят дрянови клонки, които след това се разпукват в огнището и по тях се гадае. В баницата с късмети за Нова година също се слагат пъпки от дрян за здраве и късмет. 

Различни са теориите кога и как се заражда този ритуал. Вероятно той датира по нашите земи още от преди приемането на християнството, тъй като не се среща при други славянски народи. Съществуват предположения, че името на празника Сурва произхожда от наименованието на индоарийския бог на Слънцето – Сурья. 

Има сведения, че в миналото само момчетата са били удостоени с честта да бъдат сурвакари, но по-късно и момичетата се включват в изпълняването на ритуала. Преди традицията е повелявала най-напред да се сурвакат животните в оборите, за да бъдат те здрави и плодовити и да осигуряват прехрана за домочадието. Обикновено след това децата благославят със сурвакане семейството и близките си, започвайки от най-възрастните, а после обикалят и по околните къщи. За своите пожелания сурвакарите получават дарове – кравайчета, парички, орехи, плодове. 

Как се прави сурвачката

Всички знаем от какво дърво се прави сурвачката, но чували ли сте, че има два различни начина, по които може да я изработите? Първият е по-малко разпространен и се нарича „дялана“ сурвачка. При нея чрез издялкване с нож по кората на дървото се изработват различни форми.

Вторият тип сурвачки е по-познат на хората в днешно време. При т.нар. „вити“ сурвачки клоните се огъват на кръгове, тъй като формата е символ на единството, а пространството в нея се счита за защитено. Сурвачката наподобява буквата „Ф“, а за ритуала се избират по-клонати пръчки от дрян. 

Украса за сурвачка: Как да украсите сурвачката за здраве и късмет

В автентичния вид на обичая сурвачките не са изглеждали по начина, по който ги виждаме в днешното време. Украсата към тях се добавя с течение на времето, като се счита, че колкото по-богата е тя, толкова повече плодородие, здраве и късмет ще носи сурвакането. А ето и кои са най-типичните елементи, с които може да окичите сурвакницата:

• Пуканки и сушени плодове – за здраве и берекет;
• Разноцветни вълнени конци – за дълголетие;
• Житни класове, кравайчета и златни монети – за плодородие;
• Люти чушки – за защита от злите сили.

Какво се прави със сурвачката след Нова година

След извършването на обичая сурвачката губи своята магическа сила, като има различни традиции какво се прави с нея. На някои места я пазят до следващия 1 януари. На други пък след Нова година сурвачките се изхвърлят върху покрив на къща или в река, за да не бъде стъпкани. В миналото жените са слагали пъпки от сурвачка във водата, с която ще мият косата си, за да бъде здрава и лъскава. С клонки от сурвачката са се опушвали и кошерите, за да има много мед. 

Изработването на сурвачката не е просто игра, но и начин да предадете на децата си частица от българския бит. Включете ги в това чудесно занимание и дайте възможност на малчуганите да разгърнат своята творческа натура.