В последните години с наближаването на Великден все повече деца се вълнуват не само от боядисването на яйцата и приготвянето на вкусни козунаци, но и от популярната в западните страни традиция за великденския заек. Макар тя да не е обичайна за нашите географски ширини, индустрията за играчки и сладкарски изделия все повече налага този символ и той си печели любители по цял свят.
Ако и вие сте решили да изненадате децата си с търсене на яйца, скрити от великденския заек, в следващите редове може да научите повече за произхода на тази легенда и други интересни символи от празника. Гарантираме ви приятно четиво, с което ще сте по-подготвени за забавно великденско приключение!
Различни са версиите как и кога е възникнала легендата за великденския заек. Една от историите гласи, че този герой е измислен от прочутия поет Йохан Волфганг фон Гьоте. Тази версия разкзва, че германският автор организирал първите търсения на яйца, скрити от великденския заек, като интересен факт е, че в тях участвали не само деца, а и възрастни.
Друго особено популярно вярване свързва фигурата на заека като животно, символизиращо плодородието, с немската богиня Еостра (бел. авт. – всъщност името на празника Великден на немски език се превежда като „Ostern“, а на английски – „Easter“, които са и производни на Еостра). Тържеството в нейна чест се състояло през пролетта, но с налагането на християнските норми в западните страни постепенно се изместило именно от Великден. Заекът обаче останал като символ и на вече религиозния празник, отбелязващ Възкресение Христово.
Едно от обясненията защо заекът е символ на Великден датира още от годините на Византийската империя. По тези земи и в тези времена животното се считало за превъплъщение на възкръсналия Исус Христос, защото зайците нямат клепачи. Тъй като те винаги спят с полуотворени очи – подобно на Исус, който не е заспал в смъртта, а е възкръснал, хората направили връзката между двата образа.
Съществува и четвърта легенда за възникването на символа на великденския заек, която се свързва с библейското начало и Ноевия ковчег. Според нея по време на Големия потоп именно зайче спасило плавателния съд от пагубно потъване. Ковчегът се ударил във върха на планина и на дъното му зейнала дупка. Водата започнала да влиза и да пълни ковчега, но едно зайче запушило процепа с опашката си и по този начин спасило всички от гибел.
Но каква точно е връзката между великденския заек и яйцата? Всъщност общото тук е в образа на заека като животно, известно със своята плодовитост. Оттук се ражда и идеята за „снесени“ от заека яйца, които малчуганите да търсят по Великден. За пръв път такъв ритуал е документиран през 17 век в Германия, но бързо се разпространява и в другите християнски страни по света.
Независимо в коя от историите изберете да вярвате вие, едно е ясно – образът на великденския заек добива масова популярност чак през 20 век. С появата на разнообразни играчки, илюстрирани книжки за историята му и, разбира се, заливащите всички пазари по света шоколадови великденски зайчета този образ се превръща в неизменен спътник на празника по целия свят.

Смело можем да кажем, че това всъщност е най-популярният символ за Великден, изместващ дори любимия на малчуганите заек. Яйцето е знак на живота и възкресяващата сила, а червеният цвят, с който се боядисва и първото за празника, напомня за Христовата кръв, проляна за изкуплението на греховете ни.
Известно е като жертвено животно и символизира възкресението на Исус Христос. Вярва се, че бялата му козина е призив към хората за чистота и мирен живот. Самият Христос е бил наричан „Агнец Божий“, което добавя към символа на агнето и качества като невинност, жертвоготовност, смирение, благородство.
Огънят и светлината, която си проправя път през мрака, са сред главните символи на празника. Благодатният огън, който идва от Божи гроб в Йерусалим, се пренася във всички християнски храмове и носи вярата за Възкресение Христово и силата на новото пречистващо начало. Именно затова и до ден-днешен е запазена традицията в навечерието на Великден всички вярващи да запалят в църква свещичка със Свещения огън. След това трябва да съхранят пламъчето по пътя към вкъщи и да занесат частица от тази благословена светлина в своите домове.



