Всичко за родителското възпитание: методи и стилове

Със сигурност сте чували, че първите седем години са най-важни за детското възпитание. В тях се формират не само навиците на детето, но до голяма степен и неговият характер, както и възприятия за света. Но всъщност какво се крие зад термина „възпитание”? Какви са различните родителски подходи и методи? Нека ги разгледаме малко по-детайлно в следващите редове по темата.

В какво се състои възпитанието на детето

Ако погледнем сухо на въпроса, можем да кажем, че това е постоянното въздействие, което оказваме върху детското развитие. Но възпитанието е много повече. 

От деня на раждане до излизане на детето от дома ни, като родители се стараем ежеминутно да изграждаме в децата редица умения. Когато са съвсем мънички те са по-скоро базови. Но с порастването им се стремим да развием тяхната емоционалност, морални норми, интелектуални възможности и социални компетенции. И това не се изчерпва само с наставленията, които даваме или с корекциите на грешните, според нас, детски прояви. Това е всеобхватен процес, в който са важни родителските ни способности и възможността да създадем подходяща среда и обкръжение. Те ще стимулират детето да изразява своите емоции, да изгради позитивна нагласа към света и живота, да овладее различни обноски, осъзнавайки докъде са границите на приемливото поведение и какви са неговите отговорности.

Това в няколко реда звучи лесно и като мечта, бършейки поредната хвърлена от хлапето храна, или преживявайки епизод на детска истерия в най-неподходящото време и на най-неуместното място. Но с постоянство, гарантираме ви, родителското безсилие пред подобни ситуации ще намалее и с израстване на детето ще забележите как всички семенца на познание, които сте посяли – покълват.

Разбира се, последното твърдение донякъде е свързано и с различните родителски стилове на възпитание, затова нека ги разгледаме подробно.

Кои са родителските стилове на възпитание на детето

Още от миналия век има създадена категоризация на стиловете в детското възпитание, като са обособени 4 основни типа родителско отношение.

Авторитарен стил на възпитание

При него се следва модел на строго налагане на правила, без право на протест и възможност за обсъждане или обяснения. Често липсва емоционалната подкрепа от страна на родителя към детето, за сметка на високо поставени изисквания и чести наказания при несправяне.Този тип възпитание, често срещан в миналото, днес намира все по-малко поддръжници. Факт е, че дете израснало в подобна среда, после в живота си на възрастен често страда от ниска себеоценка и нерешителност.

Авторитетен стил на възпитание

Златната среда на възпитание! Залагайки на него родителите съумяват както да научат детето, че в живота и общуването има ясни правила и граници, така и да запазят приятелски тон на комуникация във всяка ситуация от порастването на детето.Все по-често разпространен в днешни дни, този стил на възпитание е предпоставка за порастването на възрастен със здраво самочувствие, добра преценка за възможностите си и желание за развитие и емпатия към заобикалящия го свят.

Либерален стил на възпитание

При него се спазват определени правила на възпитание, но... не всяка цена. При този стил родителите осигуряват пълна свобода на детето си, разчитайки, че то само ще усвои основни принципи и възприятия на база проба-грешка. Това не звучи никак лошо за малчовците, но всъщност крие рискове. Те нямат база от основни познания за правилно-грешно, върху която да стъпят в своето развитие и да надграждат. Отглеждано в среда на максимална свобода и минимални ограничения, съществува риск детето да порасне в несигурен възрастен, с доста ниска самодисциплина и нереалистично самочувствие.

Пасивен стил на възпитание

Често е обединен с либералния стил. При него родителите са по-скоро безучастни и незаинтересовани от процеса на развитие на детето, от усвоените от него умения, както и какви са неговите способности и възможности.
Липсата на активна роля в живота на хлапето е продиктувана от родителското вярване, че то е способно само да изгради характера и възприятията си за света.
И при либералния стил, и тук, опитът показва, че израстването на детето в такава среда може да не е само трудно. За него е възможно да бъде сложно после да се справя в живота поради липсата на основни умения и принципи.
Разбира се, нищо на света не е само черно или само бяло, като често различните стилове се смесват, а във водещи се превръщат методите на възпитание.

Методи на възпитание на детето

Могат да са много, продиктувани от различни школи, като Монтесори, Валдорф, течението на Глен Доман и други. Но някои от основните методи, които се извеждат като водещи са:

• Метод на позитивната дисциплина и поощрение, при който липсват наказания, а при добри постижения детето бива насърчавано с награда или похвала.
• Наказателни методи без конкретно физическо наказание, но с упражняване на натиск чрез мъмрене или отрицание при конкретни постъпки.
• Методи с лични примери, онагледяващи образци за поведение и начини за реагиране в дадени ситуации.
• Методи на съревнование, чрез които се правят сравнения, за да се поощри, затвърди и/или стимулира желано детско държание и постигане на успехи.

Разбира се, това са само основни насоки за най-често прилаганите методи на възпитание, като повечето родители следват само един или няколко от тях.
Често методите са свързани със стила на отглеждане на децата, за който вече говорихме.

Но какви са разликите между стилове и методи на възпитание

Стиловете на възпитание са възприятията и нагласите на родителското тяло за посоката на детското образоване. Докато методите са конкретните техники и стратегии, които се прилагат.
Например, един авторитарен родител следва линията на строго възпитание, като за целта може да използва различни методи – наказание, сравнение. Докато един авторитетен възрастен в отглеждането на своето дете би следвал методите на позитивна дисциплина и поощрение.
Всичко зависи от емоционалния багаж на възрастния, неговото образование и среда, както и темперамента на малчугана. Няма строги граници, когато искаш да направиш най-доброто за детето си, превръщайки го в стойностен човек.