0894 469 227
Вашата количка е празна !

8 Наистина вдъхновяващи стихчета за есента

8 Наистина вдъхновяващи стихчета за есента

    Какво е есента за необвързаните хора без деца? – Романтика, печена тиква, поднесена в кревата сред топло одеяло и свещи, първото червено вино с любима книга вечер, огнено-жълта приказка от листа по пътя за вкъщи.
    А какво е есента за родителите? – Сополи, сополи, сополи и цяла гора от кестени вкъщи, които не знаете къде да приберете?
    Посмяхме се наскоро и ние на тази шега за родителството. Но пък се замислихме дали ако не съумяваме да пресечем градинската настинка с обилна хрема, бихме могли да пресечем поне това негативно есенно настроение. Защото есента, в действителност, е толкова красива, колкото я виждаме. И ако се постараем можем да я видим очарователна дори за кратичко, по пътя за вкъщи или от прозореца с подсмърчащото си дете. А неговите живи и жадни (макар и под въздействието на тежката хрема) очички, със сигурност, ще я оценят, нея, нейно величество Златна Есен. 
    И кое друго, ако не лириката, може да ни вдъхнови поне с една идея повече да прогледнем за есенното очарование? 
    Подготвихме ви 8 наистина вдъхновяващи стихчета за деца, с които да повдигнете леко скапаното си напоследък настроение, а и да усмихнатото подсмърчащото хлапе до вас. 

    Есен

    Глъхнат вред полята,
    хълмове, горички. 
    Няма ги да пеят
    веселите птички. 

    Към предели южни - 
    някъде далече - 
    зад морето бяло 
    отлетяха вече. 

    Капят и листата 
    от унили клони, 
    златошита есен 
    златни сълзи рони. 
    Трайко Симеонов 

     

    Златна есен

    Есента е вече тук 
    с много плод и зеленчук. 
    Духат силни ветрове, 
    падат хладни дъждове. 

    Крачи бързо Ежко 
    натоварен тежко 
    с ябълки и круши 
    под листа се муши. 

    Меца има си хралупа, 
    Зайко морковчета хрупа. 
    Врабчо пее чудна песен. 
    „Идва златна есен“!
    Петя Кушлевa

     

    Сбогом, лято 

    Лятото отмина 
    с ален мак в косата, 
    с тежък сноп на рамо, 
    с огнен сърп в ръката. 
    Слязоха в полето 
    стада руйни, гойни. 
    Сбогом, жарко лято, 
    сбогом, птички пойни! 
    Никне по ливади 
    минзухарът бледен — 
    той е сред цветята 
    тъжен цвят последен.
    Ето, есен иде 
    в дреха златошита, 
    на глава с корона, 
    от лозини вита. 
    Кошница тя носи 
    в ръцете си бели — 
    с ябълки червени 
    с гроздове узрели. 
    Емануил Попдимитров

     

    Есен

    Гонят се в златната есен 
    лист подир лист от дървята, 
    рони се песен след песен 
    и на певец из душата. 
    Ронят се дните ми бледни: 
    всякой ден: „Сбогом“ на радост 
    някаква ил на последни 
    блянове, сенки от младост. 
    В тиха скръб гледам към заник, 
    гледам как слънце ще зайде… 
    Скоро и ази, тук странник, 
    негли ще чуя зов: „Хайде!“ 
    Иван Вазов

     

    Есен

    Бързо лятото отлитна.
    Тънка хладина повя
    над лъки, градини китни,
    над пожънати нивя.
    Сутрин по полята равни
    ходят сребърни мъгли
    и из пътя скърцат бавни
    с плод препълнени коли.
    Слънчогледи се люлеят,
    царевици шумолят,
    сочни ябълки златеят –
    откъсни, тръгни на път,
    гдето знаците крайпътни
    надалеч-далеч зоват,
    гдето в далнините смътни
    чисти ветрове текат…
    Плодородна е земята,
    а стопаните – добри.
    За труда им тя богато
    с тежък плод ги надари.
    Сяха, жънаха, ораха
    ден и нощ в полето, там
    и сега под всяка стряха
    срещат тоя плод голям.
    И си спомнят дните жежки
    с пълно, весело сърце
    и почиват тия тежки
    и попукани ръце,
    гдето с мъдър труд създават
    красотата на света,
    гдето на човека дават
    хляба бял и радостта.
    Андрей Германов

     

    Есенна вечер

    Сред настръхнали дървета
    с крачка бавна и предвзета
    се разхожда сънен вятър
    с корона от листа,
    а изкаляните стъпки,
    потъмнели като кръпки,
    се разбягват из асфалта
    и облизват есента.
    А прозорците сънливи
    светлините си игриви
    от гърдите си издухват,
    като рибешки очи
    се вторачват в тъмнината
    и излъчват към земята
    от пердетата неспрени
    електрически лъчи.
    И макар че тази есен
    охлади добрата песен
    на дървета и прозорци,
    на вериги от листа,
    тя придаде на града ни
    красота като в съня ми,
    но живота му от лято
    осоли като сълза.
    Петя Дубарова

     

    Есенен пейзаж

    Виж, днес твори есента
    с повей от мисли прогонвани…
    и с трептящите цветни листа
    обрисува ни хиляди спомени…
    А твоят поглед – кафява боя
    тъй изкусно допълва пейзажа
    от жълто-червени нивя
    изцяло покрили паважа…
    Лилия Славова 

     

    Привидение

    Потопена в ромола
    на сухи листа,
    сред сгушени жълъди
    безмълвно вървя.
    Шепот ме достига,
    обръщам се нехайно,
    погледа й срещам,
    нежно кехлибарен.
    Ефирна и загадъчна,
    пристъпва причудливо,
    напълно мистериозно,
    земята не достига.
    Присъствие магично
    дъбравата изпълва,
    мигом разпознах я –
    есента прекрасна.

    Евгения Михалска

    Знаем, че се усмихнахте. Че ви се стопли душата. И ето, напомняме си отново в забързания родителски обикновен ден – а толкова малко му трябва на всеки от нас да се стопли, да се усмихне, да обикне есента!

    • Борика
    • Visa
    • MasterCard
    • Maestro
    • ePay.bg
    • PaySera
    • Paypal
    RadpidSSL и GeoTrust
    ЕКСПРЕСНА
    ДОСТАВКА
    ЕКСПРЕСНА ДОСТАВКА от Crazy Kids
    go top