8 Наистина вдъхновяващи стихчета за есента

Какво е есента за необвързаните хора без деца? – Романтика, печена тиква, поднесена в кревата сред топло одеяло и свещи, първото червено вино с любима книга вечер, огнено-жълта приказка от листа по пътя за вкъщи.
А какво е есента за родителите? – Сополи, сополи, сополи и цяла гора от кестени вкъщи, които не знаете къде да приберете?
Посмяхме се наскоро и ние на тази шега за родителството. Но пък се замислихме дали ако не съумяваме да пресечем градинската настинка с обилна хрема, бихме могли да пресечем поне това негативно есенно настроение. Защото есента, в действителност, е толкова красива, колкото я виждаме. И ако се постараем можем да я видим очарователна дори за кратичко, по пътя за вкъщи или от прозореца с подсмърчащото си дете. А неговите живи и жадни (макар и под въздействието на тежката хрема) очички, със сигурност, ще я оценят, нея, нейно величество Златна Есен. 
И кое друго, ако не лириката, може да ни вдъхнови поне с една идея повече да прогледнем за есенното очарование? 
Подготвихме ви 8 наистина вдъхновяващи стихчета за деца, с които да повдигнете леко скапаното си напоследък настроение, а и да усмихнатото подсмърчащото хлапе до вас. 

Есен

Глъхнат вред полята,
хълмове, горички. 
Няма ги да пеят
веселите птички. 

Към предели южни - 
някъде далече - 
зад морето бяло 
отлетяха вече. 

Капят и листата 
от унили клони, 
златошита есен 
златни сълзи рони. 
Трайко Симеонов 

Златна есен

Есента е вече тук 
с много плод и зеленчук. 
Духат силни ветрове, 
падат хладни дъждове. 

Крачи бързо Ежко 
натоварен тежко 
с ябълки и круши 
под листа се муши. 

Меца има си хралупа, 
Зайко морковчета хрупа. 
Врабчо пее чудна песен. 
„Идва златна есен“!
Петя Кушлевa

Сбогом, лято 

Лятото отмина 
с ален мак в косата, 
с тежък сноп на рамо, 
с огнен сърп в ръката. 
Слязоха в полето 
стада руйни, гойни. 
Сбогом, жарко лято, 
сбогом, птички пойни! 
Никне по ливади 
минзухарът бледен — 
той е сред цветята 
тъжен цвят последен.
Ето, есен иде 
в дреха златошита, 
на глава с корона, 
от лозини вита. 
Кошница тя носи 
в ръцете си бели — 
с ябълки червени 
с гроздове узрели. 
Емануил Попдимитров

Есен

Гонят се в златната есен 
лист подир лист от дървята, 
рони се песен след песен 
и на певец из душата. 
Ронят се дните ми бледни: 
всякой ден: „Сбогом“ на радост 
някаква ил на последни 
блянове, сенки от младост. 
В тиха скръб гледам към заник, 
гледам как слънце ще зайде… 
Скоро и ази, тук странник, 
негли ще чуя зов: „Хайде!“ 
Иван Вазов

Есен

Бързо лятото отлитна.
Тънка хладина повя
над лъки, градини китни,
над пожънати нивя.
Сутрин по полята равни
ходят сребърни мъгли
и из пътя скърцат бавни
с плод препълнени коли.
Слънчогледи се люлеят,
царевици шумолят,
сочни ябълки златеят –
откъсни, тръгни на път,
гдето знаците крайпътни
надалеч-далеч зоват,
гдето в далнините смътни
чисти ветрове текат…
Плодородна е земята,
а стопаните – добри.
За труда им тя богато
с тежък плод ги надари.
Сяха, жънаха, ораха
ден и нощ в полето, там
и сега под всяка стряха
срещат тоя плод голям.
И си спомнят дните жежки
с пълно, весело сърце
и почиват тия тежки
и попукани ръце,
гдето с мъдър труд създават
красотата на света,
гдето на човека дават
хляба бял и радостта.
Андрей Германов

Есенна вечер

Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.
Петя Дубарова

Есенен пейзаж

Виж, днес твори есента
с повей от мисли прогонвани…
и с трептящите цветни листа
обрисува ни хиляди спомени…
А твоят поглед – кафява боя
тъй изкусно допълва пейзажа
от жълто-червени нивя
изцяло покрили паважа…
Лилия Славова 

Привидение

Потопена в ромола
на сухи листа,
сред сгушени жълъди
безмълвно вървя.
Шепот ме достига,
обръщам се нехайно,
погледа й срещам,
нежно кехлибарен.
Ефирна и загадъчна,
пристъпва причудливо,
напълно мистериозно,
земята не достига.
Присъствие магично
дъбравата изпълва,
мигом разпознах я –
есента прекрасна.

Евгения Михалска

Знаем, че се усмихнахте. Че ви се стопли душата. И ето, напомняме си отново в забързания родителски обикновен ден – а толкова малко му трябва на всеки от нас да се стопли, да се усмихне, да обикне есента!