Бебетата са цял един нов свят, а всяко тяхно „за първи път“ се превръща в малко чудо. Първа усмивка, първа думичка, първи крачки... Всичко е толкова вълнуващо! Самостоятелните стъпки са едни от най-ценните мигове за всеки родител и знак, че детето расте и е готово да изследва активно света около себе си. Но не са рядкост и онези моменти, в които бебокът не прохожда „навреме” и се прокрадва тревога дали това е нормално или има повод за притеснение.
Повечето бебоци правят първите си смели крачки около навършването на своята първа година, но това не бива да се приема за закономерност, а по-скоро като един широк диапазон.
Немалко педиатри споделят, че много деца започват да ходят самостоятелно между 9 и 15-месечна възраст, дори на 17 – 18 месеца, без това да е сигнал за проблем, свързан с развитието.
Прохождането обикновено е предхождано от няколко етапа:
Важно е да се уточни, че тези етапи не са еднакви при всички деца, а някои бебета прескачат пълзенето и преминават директно към ходене.
Ако до 18-месечна възраст няма самостоятелни опити за първи стъпки, то специалистите започват да говорят за забавено прохождане на бебето. Тук не става дума за конкретен медицински проблем, а по-скоро за по-бавен темп на моторно развитие.
Но ако се наблюдава, че детето не е способно да стои право с опора, не прави опити да се придвижва или изправя, има слаб мускулен тонус и не показва интерес към движение, то налице са признаци, които е добре да се проследят.

Най-общо причините детето да не проходи спрямо очакванията са безобидни и са свързани с:
Някои бебета се концентрират първо върху други умения като проговарянето или развитието на фината моторика.
Ако самите родителите са проходили по-късно е напълно възможно това да се наблюдава и при тяхното поколение.
Доброто развитие на мускулната сила, запазването на равновесие и координацията на движенията са ключови за прохождането.
В някои случаи бебетата, които тежат повече прохождат малко по-късно от останалите си връстници, тъй като се нуждаят от време за укрепване на мускулната маса.
Мъниците, които разполагат с по-малка възможност за игра на пода или свободни занимания могат да са с по-бавно двигателно развитие.
И все пак макар и в редки случаи, забавянето в прохождането може да се дължи на ортопедични проблеми, неврологични състояния или мускулна слабост. Това може да бъде установено още при някой от профилактичните прегледи, след което родителите се насочват към тесен специалист.

Ако искате да ускорите и подкрепите ранното прохождане на своето мъниче, то следващите редове са точно за вас.
Това е най-лесният и естествен начин за стимулиране на детското движение чрез свободна игра на пода върху подходяща постелка или килим.
Изкушете детето като поставите любима негова играчка върху ниска, близка до него мебел. По този начин ще го стимулирате да положи усилие и да я достигне.
Помогнете на бебето, ако наблюдавате, че то има интерес, и го хващайте често за ръчички, за да подкрепите неговите първи стъпки. Ключовото тук е да увеличавате времето от ден на ден и да прекратявате упражнението, ако видите, че детето недоволства.
Практикувано под формата на игра, придружено с музика, това упражнение ще помогне за укрепване на мускулите на детските крачета.
Подаването на топка и стимулирането на придвижване към нея, работата върху фината моторика със строене или подреждане на различни неща, ще подпомогне по-бързото изграждане на увереност и подобряване на координацията.

Безопасното прохождане на детето е приоритет. Важно е обаче да се избягва прекомерната протекция, тъй като тя може да затрудни мъничето в опознаването на света около него.
Някои от най-практичните препоръки са:
Много родители се притесняват, когато детето им прохожда по-късно от връстниците си. Но в родителските общности често се споделят истории за бебета, които са проходили на 16 или 18 месеца и са се развили напълно нормално след това. Това не е състезание, а умение, което всеки придобива по различно време.
Лекарите също подчертават, че разликите в развитието са напълно нормални. Най-важното е да се наблюдава цялостното развитие на детето – двигателно, социално и когнитивно.
Ако вашето бебче пълзи, изправя се самичко и се опитва да се придвижва по свой начин, то тогава обикновено няма повод за тревога.
Въпреки че късното прохождане често е нормално, има случаи, когато е добре да се потърси медицинско мнение и това е необходимо в следните случаи:
Провеждането на педиатричен преглед ще оцени мускулния тонус, координацията и развитието на нервната система.
Късното прохождане не бива да бъде повод за сериозна тревога, тъй като всяко детенце следва свой индивидуален темп на развитие. Създаването на спокойна среда, насърчаването и подкрепата играят огромна роля за това. Случили се по-рано или по-късно, първите стъпки винаги са повод за гордост и усмивки.
Консултант: д-р А. Басри, специалист Обща медицина
1 EUR = 1.95583 BGN




