Всяка майка или баща са си задавали въпроса – „Добър родител ли съм?”. Няма такова нещо като лош или добър родител обаче. Всеки се ръководи от една идея – да даде най-доброто на детето си. Понякога това добро изглежда нелепо и абсурдно отстрани, но това е неговия поглед за нещата и ако има едно нещо, което не трябва да си позволяваме да съдим, то това е родителството.
С настъпване на вторият месец от новата година, всички се настройваме на любовна вълна. Наближава празникът на влюбените – 14-ти февруари – и всички се замислят до къде са достигнали в любовната си история. Кога ще намеря партньор до себе си? Кога ще се омъжа/оженя? Кога ще се решим да имаме деца? …и още много други въпроси.
Това е най-важната мисия в човешкия живот. Хората, които стават родители, споделят, че с появяването на бял свят на детето им, те откриват нов смисъл на живота. Единственото нещо, което истински можем да дадем на децата си, е личния ни пример. Връзката между родителите е ключова. С нея бащата показва на детето как трябва да се отнася към жените, какво значи да си джентълмен и колко трябва да тежи мъжката дума. Майката показва на момичето, какво е да си жена, как да създадеш уют и топлина. Демонстрирането на любов в двойката пред децата е прекрасно нещо. Те трябва да знаят, че мама и тате се обичат, защото това не е тема табу, не е срамно, а напротив. Дава един поглед в на малкото дете, който ще прерасне в истинска вяра в любовта, когато то порасне.
В началото на живота на детето от голямо значение е връзката му с майката. Те са заедно по цял ден и тя е обектът, който задоволява всичките му нужди. Майките се променят за секунди, в момента, в който родят. Освен всичките психологически и физиологични грижи, които те полагат за малките, започват да ги гледат като най-скъпоценното нещо на света. В днешни дни повече от всякога бебетата изглеждат съвършено – чисти, спретнати и добре облечени. Облеклото е ключово в оптималната грижа. Когато се грижим съвестно и със сърце за детето си, ние държим то да изглежда перфектно. Обличаме го с чистички, изгладени и сладки дрешки, слагаме му обувчици, шапчица или лента на главата, в зависимост от пола. То прилича на малък бонбон, на който минувачите искат да се радват. Давайки живот на новороденото, родителите се борят за това то да живее най-пълноценно времето си, всеки ден. Всеки ще потвърди, че най-голямото щастие за двама души е това, да виждат детето си щастливо.
Да бъдеш майка или баща е прекрасно и е една от многото роли, които заемаме в живота си. Тук се има предвид професионалната такава, ролята на дъщеря/син, съпруг/а, приятел, сестра/брат и т.н. Всички те носят позитиви и своите плюсове, но зад тях стои личността, която представляваме. Много хора правят грешката да се отъждествят изцяло с ролята на родител и да забравят личния си път. Това е една фундаментална грешка, която не води и до позитив за детето. Има една максима – щастлив родител, щастливо дете. Това е най-важното, което двойката трябва да знае. Първо човек трябва да се погрижи за себе си и след това ще бъде адекватен да е полезен за всеки друг. Дори в самолета, при инструкция за летене, чувате, че при авария възрастният трябва да постави първо своята маска и след това да се погрижи и за детето. Това е най-коректния пример. Родителят не трябва да забравя за своето личностно развитие. Когато детето поотрасне и започне да ходи на детска градина, започва неговият път на социализация. Тогава майката също започва да се ресоциализира, защото майчинството малко или много я е отделило от вълните на живота. Тогава въпреки цялото желание да сме заедно с детето и цялата обич, която имаме към него, знаем, че да се отделим от него е най-правилното нещо.
Идва моментът, в който майката се връща на работа, започва да се включва в другите си социални роли обратно, може да започне да спортува, да се отдава на хобитата си, да чете повече. Не на последно място двойката отново може да прекарва повече време заедно, пълноценно и качествено. Вече не е толкова невъзможно детето да се повери на баба или дядо, защото то е изградило завидна независимост.
Това е една необятна тема, затова ще загатнем няколко важни неща. На първо място трябва да покажем на детето, че е хубаво човек да изразява своите чувства. Казвайте на него и на половинката си, че ги обичате, че ви е приятно да прекарвате време заедно и че са важни за вас. Така любовта и изразът на емоции, няма да стане тема табу и няма да кара детето ви да се чувства неловко след време, изразявайки ги. Човекът, който може да говори за чувствата си и да ги изразява, е психически и физически здрав. Всичко останало води до патология. Казват, че най-важните хора в живота ни са нашите родители и учители. Какъвто пример ни дават те като хора, това е нашият идеал за личност след време. Значимият възрастен е авторитет и макет, с който ще сравняваме бъдещите си връзки и отношения с хората.
Покажете на детето, че е ценност да имаш семейство. То е нещо, което не получаваш даром, а за което е грижиш всеки ден. Като цвете, което поливаш, прекопаваш, слагаш го на слънце или сянка, за да вирее то красиво и най-малкото, за да не увехне. Семейната система също изисква грижа и всеотдайност. От нея можеш да почерпиш, но и влагаш в нея всекидневно. Даваш време, внимание, грижа, любов и сила и можеш да получиш точно същото в замяна.
Третият важен урок е съпричастност. Човек се учи да бъде човек в семейството. Ние възпитаваме в децата си любов към хората и животните, състрадание и култура да помагат, когато могат. Един дребен урок, но толкова съществен, защото, ако всички хора си помагаха, светът щеше да е едно по-добро място.
Съвет към възрастните е да показват обичта си не само на 14-ти февруари, а във всеки ден от годината. Клиширано изречение, но изпълнено с истина. Казвайте си, че се обичате, не оставяйте любимият ви да се съмнява колко сте му важен. Поднасяйте жестове винаги, когато душата ви усети, че го иска – с повод или без. Обичайте се без задръжки и бариери.